Град Варна е сред най- развитите градове в България. Индивидуалният облик на морската столица е изграден в хармонична композиция от природни дадености, историческо, културно и архитектурно наследство. В разнообразната градска среда ясно могат да се проследят образци от различните исторически периоди.
Всяко обществено пространство и частен дом, които до ден днешен са неизменни забележителности от центъра на града, разказват любопитна история.
В предната статия започнахме с разходка в Морската градина – любимо място на жителите и гостите на града.
Площад Независимост
Естествено продължение е площад Независимост, сърцето на града още от преди Освобождението, където се е концентрирала духовната и светска власт.
Емблематичният площад няколко пъти е променял името си. Първоначално е носел турското име „Мусалла”. Едва след 3-ти Март 1878г. е бил преименуван на „Преславски”, а през 1908 в чест на обявяването на Независимостта на България – „Независимост”.
По време на Османската власт един от най-забележителните паметници е чешмата-паметник на султан Махмуд II, построена по повод успешното възстановяване на града сред руското опустошение през 1828-29 година. След Освобождението тя е премахната и разпръсната из музеите в страната.
С реконструкцията на площада се заемат редица архитекти и строители, които го определят като начало на пешеходната зона на Центъра. Площад „Независимост“ се превръща в културно средище на град Варна. Заобиколен е от емблематични сгради като Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, градските фонтани и часовниковата кула. През социалистическия период се изграждат Съдебната палата и Модна къща Валентина – днес магазин Ню Йоркър.
По време на изкопни работи са открити останки от древният град Одесос и от римската крепостна стена. През 2018 на метри от площада, при цялостен ремонт на една от сградите, са открити останки от римска кула. Тя може да се види като част от интериора на разположеното там кафене Starbucks.
Архитектурата на град Варна е дело на хиляди талантливи архитекти, които през годините са оставили своя специфичен отпечатък в града. В тази статия ще се разходим из любимите ни варненски улици, обществени и жилищни сгради и забележителности.
Центърът на град Варна е успял да запази своя неповторим аристократичен дух, в който се обединяват миналото и настоящето, а днес ще Ви представим историята на една от най-известните варненски забележителности – Морската градина.
Създаването на Морската градина е едно от най-забележителните постижения за града.
Районът, където днес се намира Морската градина до средата на XIX век е бил голо поле, намиращо се извън крепостните очертания на града. Непосредствено до него са били разположени лозя, малки градинки, френските гробища и старите градски гробища.
През 1881 за първи кмет след Освобождението бил избран Михаил Колони. Още в началото на управлението си той изпъква със желанието си за развитие на града. Неговата цел е била не просто развитието на Варна като съвременен европейски град, а да го превърне в привлекателен нов дом за бъдещите му граждани.
Негова била идеята за създаването на Градската градина, намираща се днес зад театъра „Стоян Бъчваров“. Освен това, негова е и инициативата за създаването на съвременен парк. Макар предложението да не било прието насериозно от общинските съветници, започнала работата по изграждането му. Общината отделила скромна сума, с която били засадени първите 130 дръвчета и са закупени пейки за гражданите.
Това били първите стъпки и упоритостта на кмета дала резултат. За проекта той успял да привлече чешкия ландшафтен архитект Антон Новак. Кметът и съветниците му били силно впечатлени от реализираните проекти на Новак – дворците Шьонбурн и Белведере във Виена. Така те решили да го поканят през 1894 година на посещение в град Варна.
Само година по-късно е даден старт на проекта и Новак се захванал с преобразяването на избраното пространство и превръщането му в истинска крайморска градина.
За кратко време бил разчистен брега и е започнало облагородяването на мястото. Архитектът отделил специално внимание на избора на растителност и разположението на алеите.
В онези времена работниците не разполагали с модерна механизирана техника. Затова дърветата и растенията били пренасяни с каруци от цялата Варненска област, Лонгоза, Странджа и Цариград.
Градският часовник
През 1889г. при обсъждане за изграждането на наблюдателница за Пожарната команда, тогавашният кмет Кръстьо Мирски решава, че е градът се нуждае и от зала за културни прояви. Недалеч от площад “Независимост“ се изграждат Часовниковата кула и залата за културни прояви „Съединение“.
24-метровата кула е дело на архитект Сава Димитриевич и носи духа на италианския ренесанс и арменската архитектура, придаваща й допълнителен чар. Две години по-късно е монтиран часовников механизъм и кулата променя предназначението си от наблюдателница в градски часовник.
През 1965 година залата е преустроена и става филиал на Драматичният театър „Стоян Бъчваров”. До ден днешен театърът е една от най-красивите и представителни сгради сред архитектурата на град Варна.
Театър „Стоян Бъчваров”
Заслуга за построяването му има кметът Иван Церов, който е управлявал града през 1909-1912 година. Още на първото си заседание, той внася предложение на Общинския съвет и идеята е била приета единодушно.
На националния конкурс за театралната сграда, архитект Никола Лазаров – един от най-известните български архитекти по това време, печели първо място и поема ангажимента за нейното изграждане. Първият камък на сградата е положен на 26 март 1912 година. Целта е била в рамките на една година сградата да бъде завършена. Поради Балканската война и след това Междусъюзническата война, средствата свършват и плановете се променят.
Така през 1915 година целият проект бива преработен от архитект Ангел Леонкиев. За съжаление, строителството така не започва поради началото на Първата световна война.
Едва през 1928 година, градската управа успява да събере средства, за да довърши сградата. Те възлагат на арх. Дабко Дабков да преработи проекта за последен път и да следи за изграждането на фасадите. С интериора на театъра се заема архитект Желязко Богданов.
След 20 години, те успяват да завършат театъра през 1932 година и той бива тържествено открит.
Архитектурно сградата носи духа на френския барок, има богата украса и обемни форми, присъщи на неостиловете. Колони с богата орнаментика, корнизи и скулптори присъстват както на фасадата, така и в интериора. Издигнатият с няколко стъпала вход внушава тържественост, а елипсовидният вестибюл е решен в стил сецесион.
Драматичният театър става дом и на Варненската опера, което налага разширение на съществуващото положение. През 2012 година сградата претърпява мащабна реконструкция и модернизация, съобразена със съвременните изисквания за оперни и театрални здания. Сериозна намеса търпят двата балкона, които подобряват комфорта на зрителите и оркестрината.
За коя друга емблематична варненска сграда бихте искали да научите повече? Споделете ни в коментарите и не забравяйте да следите нашия блог.